Често слушаме за антиоксидантите и знаем, че те са от тези

Често слушаме за антиоксидантите и знаем, че те са от тези хранителни субстанции, които би трябвало да се стремим да си набираме постоянно, с цел да живеем дълъг и благополучен живот. Подочули сме и че се борят със свободните радикали, които вършат куп пакости в тялото ни, само че отново не сме наясно защо тъкмо става въпрос. Затова в този момент ще надникнем по-навътре в тяхната същина. Антиоксидантите са изкуствени или естествени субстанции, които предотвратяват и забавят увреждането на клетките и тъканите, като нападат свободните радикали. Те пък са естествени странични артикули от метаболизма и се образуват в отговор на стресови фактори от околната среда (като замърсен въздух или тютюнев пушек например). Когато броят на свободните радикали в тялото ни е прекомерно огромен, това води до оксидативен стрес, който може да аргументи някои съществени проблеми - рак, сърдечно-съдови и невродегенеративни болести. И тук се намесват антиоксидантите, които трябват да поддържат свободните радикали с задоволително ниски равнища, с цел да не се стига до тези последици. Свободните радикали имат мощно нестабилни атоми, което ги прави лесна цел. Те постоянно и се припрепват към други кафези от тялото. Така например имунната ни система може да ги изпрати, с цел да нападат някой патоген, попаднал в организма. Те го повреждат, крадат електроните му и го отслабват. Когато обаче тялото е в положение на оксидативен стрес, свободните радикали в него са способни да разрушават ДНК-то, мастната тъкан и протеините. А за разлика от свободните радикали, които са с нестабилни електрони, антиоксидантите имат спомагателни.  Това значи, че антиоксидантите могат да предадат непотребните си електрони на свободните радикали, като по този метод ги стабилизират и предотвратяват опцията да увредят клетките и тъканите. До този миг учените са открили стотици субстанции, които дават отговор по функционалност на определението антиоксидант. Най-често си ги набираме посредством храната, която консумираме. А в нея се срещат най-вече витамините С и Е. Освен че се оправят сполучливо със свободните радикали, те имат и доста други изгоди за здравето. Каротеноидите са други добре известни антиоксиданти. Сред тях са бета-каротин, ликопен, лутеин и зеаксантин. С тях обаче е добре да не прекаляваме. Селен, алицин, глутатион, флавоноиди и куркумин са други естествени антиоксиданти, които можем да си набавим посредством храненето. Те най-често са в плодовете, зеленчуците и бобовите растения. По-малко прочут източник на антиоксиданти са подправките и билките (канела, риган, куркума, къри на прахуляк, магданоз, босилек, джинджифил и т.н.). Тях също не трябва да подценяваме както и ядките, и пълнозърнестите храни, поучават ни от. През последните години все по-популярни стават и синтетичните антиоксиданти под формата на хранителни добавки. Тях обаче е по-добре да заобикаляме, тъй като могат да доведат до разнообразни здравословни проблеми, тъй като и с тях е по-лесно да предозираме, предизвестяват учените.